6-те Поколения психологии

Какво означава това ?

Кои са тези 5-6 поколения практическа психология ?




През 20 век в практическата психология и психотерапията се появиха, а към днешна дата и насложиха едно върху друго, както тухлените редове при градежа на къща, 5 поколения подходи, модели, школи в практическата психология, а именно:

               1-то поколение е това на класическите  инсайт-базирани подходи.

               2-то поколение е това на популярните близо век  поведенчески насочени подходи.

               3-то поколение е това на различните  когнитивистки подходи

               4-то поколение е това на многообразните  телесно-базирани подходи. 

               5-то поколение е това на новите конструктивистки, постмодерни  подходи

А през първата половина на 21 век се очертават още две възможни бъдещи поколения в практическата психология и психотерапия:
          
               6-то поколение - интегралисткото и
         
               7-то поколение - онлайн глобалисткото




По-долу ще се спрем накратко на всеки от тях в няколко формáта
   
    а) в една обобщаваща схема,

    б) в сбит текстови вид и

    в) в картинен, полушеговит формат.



А. ОБОБЩАВАЩА СХЕМА, която бе представена от мен през 11.2005 г. пред 3-ия Конгрес по Психология в България в СУ, в София - виж по-горе, в началото на страницата.



Б. В СБИТ ТЕКСТОВИ  ВИД:

         1-то поколение е това на  инсайт-базираните подходи. Това са психоанализата и повечето основани и произлезли от нея школи като напр. юнгианство, (нео)рейхианство, както и психодрамата, гещалт психологията и редица други, според които анализирането и осъзнаването на вътрешните проблеми е пътя и ключа към справянето с тях. Те бяха популярни през първите две третини на миналия век. Днес, през 21 век, те са на изчезване в повечето западни страни и  представляват повече историческа ценност, отколкото практическа. За хубаво или за лошо, в България, поради факта, че се движим с няколко десетилетия след световната практическа психология, именно тези направления днес са в пика на своята популярност. В сферата на медицината и болестите, между двете световни войни популярна бе т.н. психосоматика, която се опитваше да прилага принципите на психоанализата към соматичните заболявания, но от третата третина на 20 век бе заместена от други по-адекватни теории за връзката тяло-психика;

 

                2-то поколение е това на  поведенчески насочените подходи. Това е широк диапазон от школи, теории и конкретни техники, започвайки от павловизма и бихевиоризма от началото на 20 в., минавайки през Приложния Поведенчески Анализ (ABA) от средата и втората половина на миналия век и достигайки до Позитивната Поведенческа Подкрепа и AC-терапията от края на 20 и началото на 21 век. Поведенческият подход днес, без да претендира за универсалност, е ефективен когато трябва да се овладеят индивидуални, групови или организационни и общностни проблемни поведения от различно естество. В сферата на здравето и болестите е популярна т.н. поведенческа медицина;

 

                3-то поколение е това на различните  когнитивистки подходи, насочени към умствения „софтуер” на индивидите и по-големите общности. Те започват от подхода на Ж. Пиаже към детския интелект и психика между двете световни войни, минават през спектър по-конкретни модели и теории от средата на 20 век досега и достигайки до CBT (когнитивно-поведенческата терапия), кратките подходи (най-вече насочената към решение краткосрочна терапия – SFBT), NLP (невро-лингвистичното програмиране), когнитивната наука, изкуствения интелект и редица други. Тези подходи, включвайки елементи и от поведенческите, са най-популярни и най-масово използвани днес. Те се смятат от част от психолозите и психотерапевтите за върха на академичното и практическо психологическо мислене и за златния стандарт на практическата психология. Те са и най-подкрепяни от официалните професионални и държавни институции. В здравеопазването те също широко се използват, напр. известния от няколко десетилетия т.н. Health Beliefs model;

 

                4-то поколение е това на широк спектър от доста разнородни подходи, общото между които е акцентът върху тялото като цел и инструмент на практическата работа, т.е. те са  телесно-базирани подходи. Тук се включват различните варианти на телесно-ориентираните терапии (от масажи до танци), терапиите използващи дихателни техники (холотропно дишане, ребъртинг, вайвейшън и др.), терапии основаващи се на функционалната асиметрия и невропсихологията (напр. EMDR, Биофидбек), особено популярните днес енергийни подходи, представляващи психологизирана и силно опростена акупресура (TFT, EFT и много други 3 или 4-буквени школи, наричащи себе си Power therapies) др. Тези подходи станаха популярни в световен мащаб през последните 15-20 години на 20 в., а в България едва сега започват да стават известни и да се популяризират. Тъй като са относително прости за научаване и прилагане, чрез тях започва да се размива постепенно границата професионална и популярна, масова психология. Тези подходи имат редица приложения в сферата на психология на здравето и болестите и често се използват за самолечение и самопомощ;

 

                5-то поколение е това на  конструктивистките подходи. Те се появиха в края на 20 век и започнаха да стават популярни сред известни, засега ограничени среди от психолози и терапевти, от началото на 21 век. Те се основават на идеите на т.н. пост-модернизъм, според който живеем във фундаментално различно пост-индустриално мозаично време, което има много малко общо с времето на нашите родители и предци и изисква радикално различни подходи. Основните идеи и техники на конструктивистките подходи са в това, че всеки от нас като индивиди, групи, организации и общности трябва, първо, да де-конструира света, в който живее, подобно на разглобяването на Лего конструкция, т.е. да излезе извън и да се освободи от масовите стереотипи и дори масова постоянна хипноза, в която живеем всички ние (спомнете си светът от филма „Матрицата”), и на тази база, като втора стъпка, да създаде една нова психологична и социална конструкция, така както той я желае и харесва за себе си, своя живот и отношения с околните. Сред популярните на запад подходи такива са наративната терапия на Уайт и Епстън, колаборативната терапия на Андерсън, терапията „Диалог на гласовете” на Стоун, подхода на „Диалогичния Аз” на Херманс, някои модерни интерпретации на психоанализата като релационната психоанализа, модификации на кратките терапии, в частност, подходът „Терапия на възможностите” на О’Ханлън и др. В Русия, подобна насоченост имат школите Симорон и донякъде Трансърфинг, Невротрансформинг, Роул-суитч терапия и др. В България, този подход се лансира от Институт Ре-Генезис. За съжаление конструктивисткия подход е почти неизвестен в България, но той е най-мощния и най-перспективния за справяне с предизвикателствата на новото хилядолетие, и в частност, с новия тип болести на 21 век – тези на системните автоимунни заболявания и сходни с тях, които не подлежат на симптоматично лечение. Освен това той, в най-голяма степен, в сравнение с предишните подходи, залага на партниране с пациентите/клиентите и опиране и развитие на техните собствени ресурси, потенциали и активност. Той е подходящ и за онлайн използване.   

             

              В недалечно бъдеще (2010-2020 г.) се очертава появата и утвърждаването на 6-то поколение психологични подходи, а именно интегралистките, основани на многомерния синтез на най-доброто и работещото от първите 5 поколения

               А в по-далечно бъдеще (след 2020-2030) – следващото, 7-мо поколение психологини подходи -  онлайн подходи базирани на глобалната колективна мъдрост на всички хора.

               Нашият подход – РЕ-ГЕНЕЗИС е опит за преход от 5-то към 6-то поколение психологични подходи. Той, от една страна е базисно конструктивистки и постмодерен, а от друга страна, чрез проекта ни „Global Wisdom”, се опитва в конкретни специфични области (за начало някои от психосоматичните болести) да интегрира в единна схема всички съществуващи подходи към справянето с тях.

В. По-подробен вид с картинки с полушеговит нюанс:

            1-то поколение е това на инсайт-базираните подходи. Това са психоанализата и повечето основани и произлезли от нея школи като напр. юнгианство, (нео)рейхианство, както и психодрамата, гещалт психологията и редица други, според които анализирането и осъзнаването на вътрешните проблеми появили се в миналото ни, и особено в детството ни, е пътя и ключа към справянето с тях.

В тези подходи се работи изключително с отделния индивид, като продължителността на работата се измерва от няколко години до няколко десетилетия. При това в класическия анализ срещите между пациент и терапевт са почти ежедневни.

Инсайт-базираните подходи бяха популярни през първите две третини на миналия век. Днес, през 21 век, те са на изчезване в болшинството западни страни, като класическата психоанализа представлява повече исторически, отколкото практически интерес. За хубаво или за лошо, в България, поради факта, че се движим с няколко десетилетия след световната практическа психология, именно тези направления днес са в пика на своята популярност.

            В сферата на медицината и болестите, между двете световни войни популярна бе т.н. психосоматика, която се опитваше да прилага принципите на психоанализата към соматичните заболявания, но от втората половина на 20 век бе заместена от други по-адекватни теории за връзката тяло-психика;

Възможните образи, асоциации и метафори (с известна доза хумор) за 1-то поколение психологически подходи са: 

                

                 - за енергията и мощта им:  църковни свещи или газов светилник

                 - за философията и стила им на работа:  археологически или палеонтологически разкопки на личното минало

                 - за формáта:  кушетката на Фройд

                 - за скоростта им на работа:  костенурка   
                 - за комуникативните им възможности:  пощенски гълъб
                 - за ролята на психолога/психотерапевта:  свещенник
                 - моментен статус на подхода:  изчезващ вид


    (Скоро очаквайте презентация и на следващите поколения психотерапии)