Социално Конструиране на БОЛЕСТИТЕ

Повечето заболявания, особено хроничните, имат важно психологическо измерение - било като причина, било като механизъм, който в момента ги възпроизвежда и поддържа, било като начин за справяне с болестта.

И това не е случайно – организмът ни и животът като цяло са нещо много повече от съвкупност от вещества, гени, клетки и органи - те са една изключително голяма (съдържаща 10 трилиона собствени и 100 трилиона чужди клетки /на бактерии, живеещи в нас/, т.е. във всеки от нас в момента има хиляди пъти повече клетки, отколкото броя на всичките хора, които някога са живели, живеят понастоящем или ще живеят някога на Земята), хиперкомплексна, радикално нелинейна, матрьошъчно циклична, фундаментално  самоорганизираща се информационна, енергийна и, чак на последно място, веществена система, която дори най-светлите умове на човечеството и поотделно и в съвкупност дори не са се доближили да обяснят, а още по-малко да са в състояние да създадат. Все още съществуват много неразкрити тайни в създаването и развитието на живота, здравето и болестта. Въпреки многото открития и приложения в тази посока през последните десетилетия, ние сме още в началото на този дълъг път, който вероятно ще извървим едва към края на това столетие.

Много от съществуващите понятия, теории, модели, подходи, техники, методи, с които борави съвременната европо-центрична медицина само изглеждат много научни и ефективни. В своята същност, те са допускания, конструкции, които тепърва трябва да се доказват, а много от тях ще се отхвърлят и изоставят като неадекватни и ненаучни. Има десетки болести, пред които днешната западна наука е безпомоща и дори смешна в опитите си да вкара реалността в прокрустовото ложе на своите концепти и конструкти, като нейната нефективност, на фона на милиардите давани за изследвания, е потресаваща, както потресаваща е ефективността на простите, лесни, бързи и практически безплатни начини и техники от нелекарствен тип открити, създадени и използвани от десетилетия, и дори от столетия и хилядолетия, от обикновените хора от различните традиционни култури по света, както и от специалисти от други професионални гилдии извън медицинската, като някои от психологическите школи, например.

Днешната западна медицина е добра при справянето си с екстремални здравни проблеми, изискващи спешна и масивна хирургическа намеса. Тук нейните възможности граничат с чудесата. От друга страна, тя е безпомощна при справянето си с най-масовите хронични заболявания обхващащи и тормозещи между 1/4 и 1/3 от хората, като например астмата, алергиите, диабета, рака, автоимунните заболявания, хроничните болки, безплодието и много, много други. Тях тя, в масовия случай, не може да лекува, а само потиска симптомите, при това с цената на огромни финансови разходи (глобално ок. 5 000 милиарда долара за 2009 г. и близо 10% от БВП на развитите държави) и сериозни странични ефекти, които с времето стават сравними и дори по-тежки от самата болест, която лекуват.

Други подходи, обаче, които не се основават на доминиращите медицински модели, не само успешно лекуват тези болести, но го правят бързо, лесно, евтино и дори забавно и приятно, като достигат до 90-95%  ефективност. Даваме следните няколко примера за да онагледим изключително важната роля, която имат използваните подходи и модели, незвисимо от източника си.

Астмата, от която страда нарастващ всяка година процент деца и възрастни (вече между 5 и 10%), традиционно се смята от днешната медицина за нелечима и всичките й методи всъщност са насочени към контролиране и потискане на симптомите. Методът на Бутейко, обаче, основан на модел за астмата, напълно различен от господстващия в западната  медицина, постига успеваемост от над 95%, при това в рамките на няколко седмици, максимум 3-4 месеца.

Нощното напикаване засяга между 10 и 15% от всички деца в късна предучилищна и начална училищна възраст. И най-добрите и скъпи лекарства имат известен ефект само, ако се взимат непрекъснато. В момента, в който се прекъснат, вднага напикаването продължава. Непрекъснатото вземане, поради сериозните странични ефекти, определено не се препоръчва, дори и от създателите на лекарствата. Съществуват от десетилетия, обаче, психологически методи, с помощта на които в рамките на няколко седмици, а при малките деца, дори в рамките на 1 ден, може да се постигне пълно и окончателно изчезване на проблема в дългосрочен план, а ако поради външни стресори пак се появи, то бързо пак се овладява с тяхна помощ.

Могат да се дадат още много подобни примери. Общият ни патос е в това, че не толкова специфичната техника и метод, колкото общия подход и модел за здравето и болестта са ключови за пълното и окончателно оздравяване.

За съжаление, съвременната европо-центрична медицина, потопена в общата западна социо-културална масова хипноза на акцентиране върху материално-веществените страни, нива, аспекти на многомерната реалност, в която живеем, има голямо „сляпо петно”, и дори неприязън, за други алтернативни модели за болестите и здравето, което фундаментално я ограничава в нейната настояща и бъдеща ефективност, независимо от огромните пари и усилия, които се влагат в медицината в развитите страни и в колосалните здравни и здравно-осигурителни системи създадени през втората половина на 20 век.

И все пак не бива да се отчайваме. Съществуват не малко обикновени хора, както и специалисти и организации, които или не са още станали част, или вече са излезли от споменатата социо-културална масова хипноза и са отворени към алтернативни модели и методи за справяне с болестите и подобряване на здравето.

Ние, от Институт Ре-Генезис, имаме удоволствието и привилегията да сме от тази, макар и малка, но важна група.

Нашият подход към болестите е, че те са неправилно научаване на тялото, или негови органи и по-малки под-системи да реагират неестествено, неадаптивно на определени външни или вътрешни сигнали, което, в крайна сметка, води до дисфункционални проявления, които лекарите, и мнозинството от нас, след тях, наричат болест.

Оттук и основната ни идея е, че повечето подобни дисфункционални, неестествени състояния на тялото, наричани заболявания (ако не са достигнали до много напреднали, почти терминални стадии в своето развитие), могат да се преодоляват, ако тялото или неговите органи и по-малки части бъдат първо от-учени и след това пре-на-учени да реагират по естествени, адаптивни начини на различните стимули отвътре или извън организма. Това, според нас, засяга над 2/3 от болестите и над 4/5 от пациентите.

От гледна точка на нашия общ подход, всеки начин, подход, метод, техника, средство, вещество, външни обстоятелства и фактори и т.н., който подпомага това от-учаване и след това ново на-учаване на тялото и органите ни да реагират по естествен, функционален, здравословен начин, ще довежда до по-адаптивно поведение от страна на тялото ни и неговите съставни по-големи или по-малки части, което, отстрани ще изглежда като оздравяване. Това може да става, както чрез средствата на съвременната европейска медицина, така и чрез средствата на традиционната медицина от различни части на света - Китай, Индия, Азия, Африка, Австралия, Южна и Северна Америка, в т.ч. и чрез българската народна медицина, а също и чрез средствата на т.н. алтернативна медицина, хомеопатията, различните школи, подходи и техники на психологията, и не на последно, а по-скоро, на първо място, чрез мисленето, вярата, желанията, усилията, взаимоотношенията и поведението на самите хора имащи едни или други дезадаптивни, нездравословни симптоми и заболявания.

Според нас, всички тези подходи са екви-финални, т.е. донякъде равностойни и достойни за нашето внимание и уважение, ако водят до постигане на желаната крайна цел - премахване на болестните симптоми и оздравяване на страдащия човек като тяло и възстановяване на психичното, междуличностното и социалното му благополучие.

От позициите на нашия общ модел, изказваме и еретичното, според съвременната медицина, наше убеждение, че лекарствата, които са магистралния, царския път за лечение използван от европейската медицина, всъщност, сами по себе си, нямат значение толкова като вещества, колкото като информационно послание и енергетизатори на процеси в тялото. Поради тази ни интерпретация на лекарствата, ние смятаме, че в редица (на практика в повечето) случаи, когато те се използват именно като вещества, а не като сигнали и стимули, в количества, в моменти и по начин, който не е естествен за организма и органите му, те, всъщност, го дезадаптират, обез-мощават, и в крайна сметка, не помагат за излекуването на страдащия човек, а за трансформация, и понякога усилване, на симптомите и проблемите от един тип или място в друг тип или място в тялото.

Фундаменталният оздравителен процес, според нас, е свързан не с вкарване на вещества, а с отучаване и ново преучаване на тялото и неговите части, т.е. това е на практика не веществен, а информационно-енергиен процес на ново обучение на организма. По този начин, ние разглеждаме ефективната практическа психология, не като част от медицината, а обратното, медицината като частен случай на телесно-ориентирано научаване и подраздел на психологията, която освен телесните процеси на научаване се занимава и с психическите, междуличностните, груповите, организационните, общностните и културално-цивилизационните такива. Затова и много базирани не на вещества, а на взаимоотношения и психически реакции подходи на традиционната медицина, религии, духовни практики и модерната психология са ефективни, защото те пряко влияят на процесите на отучаване и научаване на тялото.

 

Проблемът и в двата типа подходи - европейската медицина и традиционните медицински и духовни практики - е в това, че и в двата начина на мислене не се акцентира и не се анализира информационно-енергийния механизъм на отучване от болестта и научаване на здравето, което води до сериозно отслабване на ефективността на използваните лечения спрямо различните групи симптоми, болести, пациенти, ситуации и т.н. И в двете групи подходи се използват, специфичните за тях, до голяма степен частични, изкривени, едностранни, силно изкривяващи многомерната реалност модели за обяснение и лечение на заболяванията. Именно тези умствени представи и културални и професонални конструкции за болестите са основното препятствие за успешното оздравяване и именно чрез промяна в тях се правят големите пробиви и успехи в медицината и здравеопазването. За пример можем да посичим факта, че повечето от най-ефективните и масови лекарства, които са създадени през 20 век от европейската медицина, всъщност, са получени или открити като страничен продукт на други дейности, т.е. случайно, тъй като в съществуващите концептуални модели, те не са били предвидени. И наред с това, австралийските аборигени са открили и използват от столетия продукти от мравуняците, за които едва преди няколко години стана ясно, че са по-ефективни и универсални от всички съществуващи антибиотици, при това без никакви странични ефекти. Всъщност, повечето от предлаганите от днешната фармацевтична индустрия лекарства, са всъщност осъвремени, и донякъде изкуствени заместители, на естествените лечебни билки използвани от хилядолетия от народите по света.

Тук се появява и големият въпрос за социалното конструиране на болестта, лечението и здравето в и от различните култури, общности и професионални гилдии и дали болестите и терапиите са нещо напълно обективно, независимо от нас, или те са социо-културни конструкции създадени и използвани от конкретни социални и професионални общности в дадено място и време за осмисляне и действие спрямо тялото ни.

От тук произтича и следващият още по-важен въпрос, кой, защо, как, на какво основание избира и решава кои от тези социални културални и професионални конструкции и модели за болестите, техните симптоми, терапии и средства за справяне с тях и развитие на здравето да се предпочетат и използват от кого, спрямо кого, къде, кога, как, срещу колко и т.н. Тук става дума, вече не само за донякъде невинната мисловна и професионална ограниченост на отделни изследователи или медицински гилдии, а за донякъде съзнателната и граничеща с неморалност и дори закононарушение, практика да се използват недостатъчно ефективни средства и методи на лечение и да се ограничава използването на ефективни такива, с цел да се натрупват огромни печалби.

За съжаление, социалното конструиране на болестите, терапията им и развитието на здравето, на практика, е  непознат и неизползван подход и начин на мислене в нашите медицински, психологически и хуманитарни среди и гилдии, а от там и в системата на здравеопазването и от тези, които я управляват. А именно този, социално-конструктивистки подход към болестите и здравето е макро-рамката за съвременно осмисляне на болестите и здравето на днешния пост-модерен човек, живеещ в друг тип общество и реалности, тези на 21 век, а не в тези от 19 и 20 век, в които и за които е създаван доминиращия медицински модел за концептуалиизране на болестите и системата на здравеопазване, която би трябвало да се справя с тях. Проблемът тук не в детайлите и в количествата, а в общата посока, стил, качествено различен начин на осмисляне на болестите, генезисът им, лечението им, развитие на здравето, а оттук и на посоката и спецификата на действията както на медицинските лица, така и на населението, медиите, администрацията и политиците.

Този ни възглед върху болестите и здравето дава един принципиално нов поглед върху това, какви и кои са ефективните пътища към това индивидите и техните общности да бъдат здрави и, на практика, еманципира подходите на традиционната медицина, религиите и личната активност на индивидите, в степента, в която те също действат като от-учаващи и пре-учващи тялото и органите му механизми.

Според нас, магистралният път е в създаването и използването за всяка по-масова болест на много-компонентни (а именно много-равнищни, много-аспектни, много-етапни) системи, програми, пакети тип Рубик куб, за комплексна и инегрална био-психо-социална работа с хората със здравни проблеми, които да се основават, отчитат и използват индивидуалната специфика на всеки конкретен случай и да мобилизират и включат в процеса на излекуване разнообразните вътрешни и външни ресурси на боледуващите и тяхното микрообкръжение. 

В последващи наши постове ние ще развием по-подробно тези идеи и ще покажем на примера на конкретни заболявания, които съвременната европейска медицина смята или за нелечими или за трудно лечими, или не знае, какви са базираните на нашия модел начини за овладяването и преодоляването им бързо, лесно, ефективно и евтино.

За пример ние ще покажем как работи нашият общ подход "Ре-Генезис на Здравето" спрямо такива упорити заболявания, симптоми, затруднения като астма, алергии, нощно напикаване, научаване на тоалетни навици на малките деца, безплодие, хронични болки и редица масови хронични заболявания.




      Повече подробности за нашия подход, и по-специално за историческата конструкция и промяна във водещите болести през различните исторически периоди (от края на 18 век до началото на 21 в.), можете да намерите в интервюто на Панайот Рандев дадено пред "Екомедия" през септември 2010 г. - виж тук